11. Звук от миналото

Унувриел черпи и разпитва стражите за гробницата, уж бил чувал, че е пълна със съкровища. Научава следното:

• Стоунхамърови се погребват там от много години, последна била „добрата и обичана от всички“ Дорна Стоунхамър.
• Питър познава брат Тумкеър, който се грижи за гробовете.
• Според монаха имало места в крепостта, които фокусират звука и можело да се чуе какво става на друго място.

Разказът на Питър: Питър придружавал Стоунхамърови и Гарли зедно с някой си Джордж, който вече не е в стражата и е заминал от Торпо. Стоунхамърови влезли в гробницата, другите останали отвън. Ходейки напред-назад, Питър попаднал на „фокусиращо“ място и чул как Стоунхамърови спорят вътре. Дорна не пускала Едуин да ходи за брадвата, скарали се и тя „му направила някаква зловеща магия“. Последвал силен шум, лордът изнесъл жена си тежко ранена и я върнали в града, но не могли да я спасят.

Колегите на Питър му се подиграват. Той се зарича, че някой ден ще докаже разказа си, понеже според монаха „имало начин да се чуе не само звук от разстояние, ами и звук от миналото“. Разговорът завършва с буря от подигравки.

Унувриел се прибира в стаята, за да си почине и да поднови маскировката си и се връща в лагера. Решаваме, че трябва да се разпита монахът. Удби и Магар забелязват ято птици, които претърсват гората, явно под нечий контрол. Скриваме се, докато отминат, после Унувриел отива в храма на Латандер, а Вълчо и Магар го чакат в края на гората.

В храма разпознават маскирания Унувриел, но не правят проблем. Брат Тумкеър разказва следното:

• Джуджетата поставяли специални магически артефакти във фокусиращите точки, за да записват всичко, което се случва.
• Преди две-три години сегашният градски магьосник тъкмо се бил заселил в Торпо и се заинтересувал професионално от тази магия.
• Монахът изпълнил молбата на магьосника да му донесе записващия кристал, който е намерил, и сега той е у магьосника.

Унувриел се връща в лагера, след което отива за трети път до града, за да остави съобщение за магьосника, придружено от фенера, който сме взели по-рано от затвора: //„Сещаш се кои сме. Вече имаме доказателство за заговора, който разследваме, но ни е необходима твоята помощ. Ако искаш да предотвратиш раждането на лич в Торпо, нека се срещнем в полунощ на тази и тази поляна в края на града“.//

Магьосникът идва на срещата, придружен от совата си. Държи се приветливо. Научаваме следното:

• Търсещите птици през деня не са негови. По принцип е възможно да са на Гарли.
• В замъка след бягството ни цари суматоха, брадвата е изчезнала тайнствено от спалнята на лорд Стоунхамър.
• Магьосникът гледа с много лошо око на ритуала за превръщане в лич, особено след като той ще разгневи дракони, живеещи наблизо.

Уговаряме се магьосникът да прегледа кристала и да ни осведоми какво е открил. На сутринта Клъц се събужда с пратка на гърдите: кристал, метална пръчица и бележка с упътване. Прослушваме записа от кристала.

Отначало разговорът е спокоен. Дорна укорява мъжа си, че се води по подстрекателствата на Гарли и рови из гробниците заради някакви ръждясали реликви. Лордът отговаря, че брадвата принадлежи на рода му по право, но търси само нея и няма да се бави за нищо друго. Освен това Гарли бил свестен, например той бил намерил брошките за годишнината им. Следва пауза, в която изглежда двамата си слагат брошките, след което започват да си крещят. Чува се плясък, Дорна започва да изрича Дезинтеграция, лордът казва нещо като „Не към мен!“ или „Не съм ти направил нищо“ и следва шум от срутване. Удби се сеща, че една от арките в коридора със саркофазите е била срутена. Илийца знае, че обхватът на Дезинтеграция е лъч и се чуди как може да не улучиш човек, който е до теб. Освен това заклинанието е от много високо ниво.

Решаваме всички да се върнем в града и отиваме директно при главния свещеник Андър Брайтуд в храма на Латандер. Той също прослушва записа и по шумовете от плат и хартия заключава, че магията на Дорна вероятно е прочетена от свитък (тя със сигурност не е била в състояние да я направи сама). Свитъкът не е от храма. Възможно е Гарли да е участвал в доставянето му навремето.

Брайтуд ни предлага да останем в храма за няколко дни, макар че официално сме бегълци, за да се опитаме да съберем още доказателства. Помолваме да повикат началника на търговския склад. Според архивите на склада такъв свитък е официално поръчан от замъка преди осем години от името на отскоро назначения тогава Гарли. Свитъкът бил доставен два месеца по-късно заедно с няколко дреболии: фин пергамент, скъпо мастило и перо. Взел ги слуга от замъка, чието име и подпис стоят в регистъра.

Монасите ни отвеждат в спалня в задната част на храма на първия етаж. Държат се любезно, но прозорецът е затворен със здрава решетка, а пред вратата пази монах. Вълчо яде хляб и сирене на двора и не ще да влиза в сградата. Лягаме по наровете покрай стените и към полунощ се събуждаме от крясъка на Клъц, който е нападнат от оживялото си легло. Дъските на пода и още едно легло оживяват и ни нападат, Ним праща монаха на вратата за помощ. Оказва се, че в стаята има паникьосан равид, който кара предметите да оживяват.

Резултат от боя: Андър Брайтуд идва и успокоява равида. Няма жертви.

Свещеникът отбелязва, че противникът ни явно е хитър, тъй като е изпратил небесно същество – единственото, което може да мине незабелязано през защитата на храма.

<< Предишна | Следваща >>