Достигаме рибарското градче на брега. То обхваща малък залив, заобиколен от всички страни от стръмни скали. Срещу прохода има бариера, където ни спират – имало „ка… ха… карантина“ заради вампирите в гората. Изчакваме вечерта, идва местният „лекар“ и старейшина Михаил, който ни оглежда и ни пуска вътре. Преспиваме в страноприемницата, която се оказва бардак за отбиващите се в градчето моряци. Карат ни да си вземем момичета. Някои склоняват, други предпочитат да платят по-скъпо за преспиване без момиче.
Вечерта пием с Михаил, той ни разказва за обстановката в градчето (името му е „Селото на Залива на малкия калкан“). Наоколо нямало владетел. С морето обикновено нямало много проблеми, но в гората имало всякакви напасти – вампири, върколаци, чудовища. В селото живеел богат задморски търговец, който купил най-личната къща в центъра и я надстроил. Пред местните не било добре да се говори за религия.
На сутринта Флаг отива в храма на Амбърли да търси информация за Шар. Не намира нищо, но монахът му предлага „ако сериозно иска да следва Амбърли, да намине след седмица“. Останалите отиват до параклиса на Латандер. Тамошният монах първо ги игнорира, чувствайки, че не са в добри отношения с Латандер, но после и той им предлага да наминат след седмица, ако сериозно искат да изкупят греха си.
Пазаруваме си, купуваме чанти, мехове за вода, въжета, факли, свещи и пояси за тези, които са си ги изгубили досега, също кесия и ботуши за Стоунхамър.
Посещаваме богатия търговец, той ни нагостява богато и иска от нас да уредим конфликта между поклонниците на Амбърли и на Латандер, за да запазим спокойствието в градчето. Напрежението между тях се покачвало и всеки момент можело да избухне някакъв открит сблъсък. След десетина дни щяла да минава негова яхта, която можела да ни закара до Уестгейт.
No comments:
Post a Comment