На сутринта тръгваме надолу към гората на север от върховете, отвъд която – на около два дни път – се вижда голям воден басейн (на юг пък има още планини, после равнина, гора и други планини). Удби става на лешояд и ни донася коза, която изпичаме в трап на края на гората. Докато ядем, при нас изниква Аня – човешко момиче, избягало от селото Грей Хамлет в гората. Даваме ѝ да яде и научаваме следното:
- Историята на Аня: преди няколко месеца някой се върнал от гората в селото ранен и с треска. Знахарката не искала да го лекува и посъветвала да го изоставят в гората. Хората настоявали и тя все пак склонила да го излекува, но казала: „Тогава ще си носите проклятието“. След това почти всички преболедували треската и „се променили“, вече „не били добри“, „не говорели“ и „не били съвсем хора“. Когато майка ѝ прихванала треската, Аня не издържала и избягала, сега живее сама в гората.
- Селото
- В селото вероятно няма да ни закачат, тъй като сме въоръжени външни хора. Може обаче да откажат да говорят с нас за някои неща.
- В селото има бивш търговец, който познава пътищата, знахарка (мъдра жена), която „не е като другите“ и ловец.
- Наоколо нямало градове и други села. Преди имало други хора, но вече не.
- Отвъд селото живее „човек със смешни златовезани дрехи“ във „висока къща с много книги“. От месеци никой от селото не е ходил при него.
- Вълците
- Аня изглежда много нервна при споменаване на вълци.
- Не трябвало да се бием с местните вълци – те не били обикновени. Трябвало да ги избягваме.
- От тези вълци не можело човек да се спаси на дърво. Аня знаела скришни места, където можем да спим.
<< Предишна | Следваща >>
No comments:
Post a Comment