Обитателят на кулата е монах, брат Петър. Той ни разказва, че в гробницата почива жрицата на Латандер Лейла – светица, спасила преди петдесетина години гората и графството от страшен мор. След тридневни молитви, довели до чудо, тя останала като мъртва, положили я в криптата и съвсем младият тогава брат Петър дал обет да се грижи за нея. Спазил го дори след като враговете на графството и други зли сили го опустошили, оставяйки монаха сам в пустошта. След като му разкриваме с разкаяние какво сме направили, брат Петър се самоубива в криптата. Преди да си тръгнем, откриваме, че под руините на замъка има много по-стари развалини.
Вещицата премахва проклятието от Клъц, както е обещала. Не иска да ни каже къде е вампирът. Той търсел артефакти от Нетерил, но не можел да влезе в подземията под разрушената църква на Латандер. Без закрилата на Лейла върху развалините вампирът щял да претърси подземията и да се махне от гората, което щяло да възстанови равновесието ѝ.
Илийца и Унувриел искат да опитаме да докопаме съкровищата преди вампира, Удби и Клъц искат да убием вампира, Флаг се интересува и от двете. Ним иска да се махаме, за да не излагаме Стоунхамър на излишни опасности. Вещицата ни изнася лекция за вампирите, която накрая ни убеждава, че в момента не искаме да си имаме работа с конкретния вампир.
Тъй като брат Петър е споменал в разказа си името на тогавашния местен владетел, вече знаем къде сме – югоизточно от Уестгейт, на брега на Езерото на дългата ръка, на 300 мили от Торпо (Стоунхамър и Унувриел се сещат за въпросния владетел и графството му).
No comments:
Post a Comment