(виж картата на развалините)
Минаваме през развалините, като Клъц поправя моста над рова на замъка. Удби открива следи от множество нормални (?) вълци, които изглежда постоянно влизат и излизат от гробището. В гробището ни нападат четири огромни вълка. Побеждаваме ги, но сме в лошо състояние: повечето ни магии и пръчките за лекуване са изчерпани, някои от отряда имат неизлекувани рани.
Вратата на криптата е покрита с дърворезба, съдържаща символа на Латандер. Затворена е само отвън с резе. Отвътре лъха хлад и дъх на цветен парфюм. Влизаме при саркофага, помещението е осветено от руни по стените – цитати от писанията на Латандер.
Отваряме саркофага. Ним стои настрана и ни подканва да бързаме. В саркофага има още светещи руни, както и руса жена (човек) с бяла роба и ботуши и златен колан със символа на Латандер. Жената не диша, няма пулс, студена е като труп и не реагира на чесън. Ним и Стоунхамър излизат. Удби се моли за прошка на Латандер и с брадвата на Стоунхамър забива кола в гърдите на жената. Робата ѝ се напоява с кръв.
Излизаме, навън започва да вали. Налага се да насилим вратата, за да затворим криптата наново – тя внезапно се е деформирала. В дъжда няма да успеем да се върнем при знахарката преди мръкнало. Виждаме светлина в единствената останала кула сред развалините.
<< Предишна | Следваща >>
No comments:
Post a Comment