Аня ни води през гората, завиваме и вървим успоредно на планината. Усещаме неизвестни лица или животни да ни следят. Постепенно притъмнява. Запътваме се към „безопасното място“ за нощуване. Аня не ни дава да си светим, за да не се виждаме отдалеч, но същевременно твърди, че вълците няма да ни последват в убежището, дори да ни видят къде отиваме. Достигаме до път и по него – до мостче над река. Под мостчето има странна мъгла, която не мърда въпреки лекия ветрец, и навява усещане за нещо „неестествено“.
Пред мостчето ни пресрещат трима селяни, които познават Аня. Единият е брат ѝ Людмил. Аня е шокирана, тъй като той бил болен, а сега ѝ изглежда нормален. Опитваме се да се измъкнем, като Клъц реагира с открита враждебност и директно ги обвинява, че са върколаци, но селяните много настойчиво ни увещават да отидем с тях в селото, вместо да нощуваме в гората. Настояват да вземат Аня, ако ние не искаме да ги последваме. Накрая Аня решава да тръгне с брат си и ние също склоняваме да идем в селото. По пътя се присъединяват още селяни.
Селото е доста оживено за късния час. Заглеждат ни, отговарят на поздравите ни, но не предизвикваме особено внимание (включително Вълчо, който продължава да е много потиснат и уплашен). Мяркат се деца, чуват се кокошки, но няма по-едри животни. Селският старейшина Василий ни кани да пийнем вино с него. Вечеряме козе месо (нашето), хляб (от Василий) и вино (нашето и на Василий). Василий ни предупреждава, че знахарката била „лоша жена“, да не сме ходели при нея.
Ним и Стоунхамър остават да нощуват в една къща, а всички останали – в друга, близо до нея (у вдовицата Владиславовица). Удби отива до Людмилови, но майката на Аня го изгонва („Разбойници, дето сте искали да ми отмъкнете момичето в гората!“). Владиславовица ни дава стари дрехи, плащ и пояс от мъжа си.
През нощта при групата у Владиславови се потропва на прозореца и едър вълк моли с човешки глас да го скрием, понеже го гонят. Бил „от селото“. Двоумим се за кратко, но в момента, в който се съгласяваме, но той се оглежда стреснато и избягва. При Ним и Стоунхамър на прозореца чука Аня и предлага на Ним да направи един от нас върколак – тя самата вече е станала и изглежда щастлива от това. Ним отказва търпеливо и ѝ пожелава щастие в новия ѝ живот.
Междувременно у Владиславови се промъква някой в газообразна форма, минава през нашата стая и напада стопанката в другата. Сбиваме се с непознатия и го прогонваме (той се превръща обратно в облаче и се изнизва под вратата). Владиславовица обаче е мъртва, с разкъсано гърло.
No comments:
Post a Comment