Отрядът търси в кметството карта с входовете към пещерите. Намираме само 150-годишна скица на замъка. Очертанията на сградите са различни от сегашните, отбелязано е нещо като зазидан тунел. Отиваме при Елис Брайтблейд, тя не разрешава да претърсваме и да разбиваме стени в замъка. Тунелът сега се пада в или под покоите на лорд Стоунхамър. Брайтблейд ни предлага ни да влезем през дупката в храма.
Сдобиваме се с материали от разрушения храм (Андър Брайтуд: „Моят дом е и ваш“). Сглобяваме си лек, но стабилен сал. Спускаме го донякъде с въжета, Ним го приводнява с магия и се спуска по въже върху него. Останалите един по един падат във водата (без Магар). ;-) Клъц изпуска във водата двете копия, приготвени за салджийски пръти, и вместо тях вземаме от склада две весла и вила.
Флаг прави Светлина върху сала. Акостираме до цепнатина в стената на залата. От нея започва сух естествен тунел. По тавана му личи затворена пукнатина. Флаг прави Светлина върху вилата, Ним я носи.
На 20 м по тунела (под бившата ни спалня) откриваме дъски от легла и брадвата на Клъц, премазана и с корозирал белег във формата на длан. Илийца се сеща за киселинното докосване на някои същества от Долните Равнини. Удби взема брадвата. След още 50 м стигаме широка кухина, висока 5–6 м и пресечена от петметрова пропаст. През нея е опъната верига, изглежда някога успоредно на нея е имало друга. Клъц, осигурен с въже, пропълзява по веригата. Глас от неизвестно място се смее зловещо, после изрича Разваляне на магия и загасява светлината на Ним. Унувриел прави нова Светлина, тя също е загасена. Ним провежда кратък магически дуел с гласа, чийто собственик явно разполага с неограничен брой магии.
С известни перипетии всички успяват да преминат през пропастта, докато някакво дребно тъмнокожо същество се телепортира насам-натам, прави Тъмнина и Разваляне на магия и реже осигуряващите ни въжета, мятайки ножове. Удби събаря част от тавана. Увиснал в пропастта, Ним вижда по-отблизо съществото, което се забавлява с нас, и е убеден, че то е балор. Удби пада в пропастта и въпреки опитите на Магар и Ним да го измъкнат му се налага да си призове хипогриф. Питаме съществото то ли е направило земетресението, то ни дразни и не отговаря.
След залата с пропастта пътят се разклонява на две: левият тунел се изкачва, десният слиза. Тръгваме наляво – там на картата е нарисуван дракон. Тунелът завива надясно и след 50 м стига в зала, широка пак толкова, в чиято среда има езеро. То е с големина около 10 м и в него от тавана се изсипва водопад. Ним си взима светещ мъх. Удби влиза в езерото, но не открива нищо.
От залата с езерото пак се разклоняват два тунела. Левият е преграден с каменен зид, който напомня за уличните настилки в града. От другата му страна се чува вода. Десният изглежда изкуствено обработен и води до масивна врата с ръждив железен обков, която според Магар е отваряна преди по-малко от година, но преди повече от шест месеца.
No comments:
Post a Comment