Спорим дали да отидем веднага при старейшината. Отвън се появява се Аня и ни казва отново да си стоим вътре и да не пускаме никого. Решаваме да я послушаме.
Сутринта при Владиславовица идва за сол съседката, у която спят Ним и Стоунхамър. Удби ѝ отваря, тя вижда тялото на Владиславовица, избягва с писъци и се заключва в къщата си. Удби и Клъц отиват да извикат Василий. По пътя обратно към тях се присъединяват селяни от околните къщи.
Василий оглежда тялото и пита как вампирът е влязъл, след като всеки знае, че трябва да бъде поканен. Удби му казва как като друид се е съжалил над говорещия вълк и е бил склонен да го пусне. Василий е бесен, казва на друида, че той е отговорен за смъртта на жената. Забелязваме, че вампирът е сред хората отвън, както и Аня. Удби обръща внимание, че половината от събралите се не хвърлят сенки, включително Аня. Василий ни дава 10 минути да изчезнем от селото. От събраните селяни са останали само тези без сенките и те тръгват след нас.
Вземаме Ним и Стоунхамър и тръгваме бързо да се махаме от селото, вампирите ни следват. Аня ни казва, че след моста ще сме в безопасност. Тичаме към моста, налага се Удби да призове хипогриф, който да помага на изоставащите. Ним дава на Аня кристал за спомен. Част от преследвачите се превръщат във вълци, Аня – в прилеп. Преминаваме на косъм през моста, вампирите си тръгват, като Аня оставя подарения кристал върху моста.
Вълчо се показва от храстите, тръгваме по пътя след моста, но той се стеснява и се губи в гората. Вълчо изглежда е намерил нещо там, където е бил през нощта, решаваме да следваме него. Намираме къщата на знахарката и срещаме мечока Пьотър. Молим знахарката да ни даде работа, за да излекува в замяна проклятието на Клъц. Тя ни праща да забием трепетликов кол в сърцето на тяло в ковчег на няколко часа път в гората. Тръгваме и стигаме до развалините, в които е криптата.
No comments:
Post a Comment