На сутринта Унувриел (или Улг?), който е пазил последен, споделя, че преди изгрев чул далечни писъци отвън, но решил да не буди останалите. Отрядът тръгва към гората и се натъква на широка утъпкана ивица в същата посока. Според Удби следата е от група едри същества, които не са зверове или хуманоиди. Вървим по следата, оглеждайки се за билки. На един храст се е закачило откъснато парченце скъп червен плат.
За два-три часа наближаваме широка поляна с могила в средата. Непредпазливо излизаме измежду дърветата и ни нападат формиани. Резултат от боя: формианите и Улг са мъртви. Ним се чувства виновен.
Претърсваме могилата и намираме баба Илийца, която била пленена. Имало и други пленници, използвани като работници, но е оцеляла само тя.
Тръгваме обратно, продължавайки да се оглеждаме за билки. Носим тялото на Улг въпреки протестите на барда, че ни бави. Успяваме да намерим необходимите количества седатус и еректус (поне така ни се струва) и растенията, поръчани от билкаря. Ним призовава кон и успяваме да стигнем в Торпо доста преди крайния срок на Гарли (пристигаме късно вечерта, срокът е до обяд на другия ден).
<< Предишна | Следваща >>
No comments:
Post a Comment