Решаваме преди да тръгнем на север към търговския път, да прекараме една последна вечер в кръчмата. Там се запознаваме с Ричард – млад благородник от Кормир, който обикаля инкогнито около Драконовото езеро, за да опознае околните земи. Уговаряме се той и неговата спътница, с която се е срещнал през деня в Торпо, да пътуват с нас към Уестгейт.
На сутринта Ричард ни представя Кили – елфка с видимо благородно потекло, приятелка на рода му. Носи ризница и меч. Установяваме, че е ранена, но отказва да разговаря с нас.
По пътя към Елвърсълт виждаме, че ни следят двама души. Когато пристигаме в града, единият остава да ни наблюдава, а Магар губи другия из тесните улички в бедняшки квартал.
Ричард се нуждае от помощ. Раната на Кили е нелечима с обикновени средства, понеже е нанесена с прокълнато оръжие от демон, с когото се е била. За да се излекува, тя трябва да извърши в полунощ ритуал извън града. (Кили е последователка на Илистреи и днес е едно от подходящите четири пълнолуния в годината.) Местният клон на Култа на дракона вероятно ще се опита да ѝ попречи, защото Кили е отдавнашен враг на култа.
Вечерта Ричард се среща със свои доверени хора от Елвърсълт. Те ни предлагат два варианта да се измъкнем от града през нощта: през стената, където на стража ще бъде свой човек, или през тунела на местните контрабандисти. Ако се катерим през стената, рискуваме да ни забележат и да се забъркаме в дипломатически усложнения. Тунелът пък е известен на много хора и там сигурно ни чака засада. Кили предлага да се възползваме от способностите на друидите си и да прелетим бързо над стената или да прокопаем собствен тунел.
No comments:
Post a Comment